Първо българско царство (681-1018 г.)
1. Св. цар Тервел-Тривелий Теоктист (3.IX) †721 г.
2. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
3. Св. мчк княз Боян-Енравота (28.III) †ок. 833 г.
4. Св. прав. Михаил Воин (22.XI) †ок. 840/67 г.
5. Св. равноап. Константин-Кирил Философ (14.II, 11.V, 27.VII) †869 г.
6. Св. равноап. Методий (6.IV, 11.V, 27.VII) †885 г.
7. Св. равноап. цар Борис-Михаил (2.V) †907 г.
8. Св. преп. Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) †910 г.
9. Св. Климент, архиеп. Охридски; св. Седмочисленици (27.VII, 25.XI) †916 г.
10. Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (1.VII, 18.VIII, 19.X) †946 г.
11. Св. Григорий, еп. Български (8.I) Х в.
12. Св. благоверни цар Петър (30.I) †969 г.
13. Св. цар Давид Български (26.VI) †976 г.
14. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
15. Св. Евтимий, еп. Мадитски (5.V) Х в.
16. Св. преп. Петка Търновска (14.X) Х-XI в.
- Детайли
На 30 януари Православната Църква празнува паметта на Св. цар Петър I Български. Един български владетел, надминал своя бляскав баща не с военни победи и културен разцвет, а с христолюбие, благочестие и милосърдие към народа.През ΙΧ и първата половина на X в. българската държава се издига като една от могъщите европейски сили, претендент за хегемония в Източна и Югоизточна Европа и способна да отстоява интересите си пред Византийската и Франкската империя. Тези външнополитически успехи се дължат до голяма степен на вътрешната консолидация сред населението, съставено основно от прабългари и славяни. Процесът се подпомага от реформите, които осъществяват хановете Крум и Омуртаг, а успешната настъпателна политика в посока Тракия и Македония на наследниците им – хановете Маламир и Пресиян – доизгражда ареала, в който предстои да се издигне една нова европейска народност – българската.
- Детайли
Кондак 1.
Всепобедният военачалник на светлите безплътни сили те проводи, светителю отче Клименте, да прогониш бесовския мрак от българската земя. Затова ние, твоите чеда, просветени чрез словото ти, празнуваме твоята пресветла памет, възпявайки те с тая песен:
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Икос 1.
Ти си ангелът на Охридската църква, светителю отче Клименте, получил ангелската просвета от първоучителите на славянския род. Сам ти просвети и нашите сърца, за да ти пеем достойно тази хвалебна песен:
Радвай се, от Бога даруван сине на своите родители!
Радвай се, от Бога предизбран Христов свидетелю!
Радвай се, ти, който от майчиното мляко си възпитан в благочестие!
Радвай се, ти, който от детство си придобил правия дух Божи!
Радвай се, ти, който от младини си отправил взор към небето!
Радвай се, ти, който от първо дихание си възлюбил Бога!
Радвай се, ти, който се възнасяш с молитвите си към Бога!
Радвай се, ти, който се храниш с благоуханието на целомъдрието!
Радвай се, ти, който си роден за просвещение на българския род!
Радвай се, ти, който си възприел правата вяра от светите Методий и Кирил!
Радвай се, ти, който от тях премъдро си утвърден в православието!
Радвай се, неуморни радетелю за Христовото благовестие!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
- Детайли
Всяка година на 27 юли православната църква празнува паметта на Светите Седмочисленици – двамата братя Кирил и Методий и учениците им Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава (Ангеларий). Почитта към тях се крие, както в подвига им на подвижници на благочестието, така и особената им роля за създаване и разпространение на славянската писменост. Признателността към делото на светите седмочисленици е засвидетелствана още от древността. Св. архиепископ Теофилакт Охридски ги изрежда в житието, което съставя на св. Климент (кр. на XI век– нач. на XII век), изброени са в краткото житие на св. Константин Кирил (Успение Кирилово) (най-вероятно XIII в.), на тях се отдава „вечна слава“ в Бориловия синодик (1211 г.), (не се споменава само св. Ангеларий, вероятно поради пропуск на преписвача). За светите Седмочисленици се споменава също в служба от Охридския архиепископ Константин Кавасила (XIII в.), в Сказание за буквитеот Константин Костенечки (нач. на XV в.), в Сказание за превода на Св. Писание(XV – XVI век). На гръцки език за възхвала на светите Седмочисленици е била написана нарочна служба, която е издадена в Мосхопул през 1742 година. Почитта към всеки един от седемте светии се заражда веднага след неговата смърт, а с категоричност може да се твърди, че почитта към техния общ съвместен подвиг е вече напълно утвърдена и разпространена в България през XIII век. Любопитна светлина върху живота на един от светите Седмочисленици, св. Наум, ще се опитаме да хвърлим в следващите редове. Паметта му в православния календар се чества на 20 юни и 23 декември. В православната традиция св. Наум е особено сближаван със св. Климент, с когото споделя несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Не е случайно, че в едно житията на св. Наум светецът е определен като „брат и другар, и състрадалец на блажения Климент“.
- Детайли
Похвално слово за нашите свети и преславни учители на славянския народ, които му създадоха писменост и преведоха Новия и Стария завет на техния език – за блажения Кирил и за Панонския архиерпископ Методий
Кой ли наистина ще може да изрече достойна похвала на вас? Вие станахте равни на небето и като обходихте със своите стъпки цялата поднебесна земя, просветихте света. Благословен е вашият език, чрез който посяхте духовните слова за спасение на многолюден народ.
Вие двамата получихте от Бога боговдъхновен дар и прогонихте отвсякъде мрака на незнанието, като дадохте сами пример за всички и разляхте духовна сладост от устата си.
Вие станахте разрушители на всякакво езичество, бяхте противници на еретиците и прогонители на бесовете.
Вие станахте светлина за помрачените и учители на децата, като разливахте духовна наслада.
- Детайли
Учители благи, закриляйте всички, които с любов просвещават и правят по-добри човеците! Учители пресвещени, наставлявайте и днес славяните, та с духовно прозрение да бъдем чеда на светлината!Свети равноапостолни Кириле и Методие, осенете с благодатта на истината всички, които ви тачат като свои! Амин!
С разгрома на Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония и със създаването на ново огнище на славянската просвета в България, започва многовековната история на почитта към Първоучителите по нашите земи. Личностите и делото на Солунските братя стават постоянна тема в българското изкуство. Създават се произведения, чиято художествена стойност не помръква от времето; със слово, с четка и бои и с песенни славословия те се величаят като апостоли на славянството.
- Детайли
Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да се превърнат в едни от най-светлите примери за православна нравственост – за нас и за бъдещите поколения.
Римският епископ Адриан нарича св. Методий „мъж съвършен по разум и правоверен“. Асв. Климент Охридски описва своя учител в Пространното му житие:
Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх Божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово– силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките.За всички беше всичко, за да спечели всички. (...)
- Детайли
Св. Методий бил първото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, по произход български славянин. Обучава се в Магнаурската школа (843 г.), след което е поставен за управител на славянска област близо до Солун.
Скоро напуска длъжността, за да приеме монашеско пострижение в манастир „Св. Полихрон“ (851 г.), където заедно с брат му Кирил съставят българо-славянската азбука и превеждат редица богослужебни книги на старобългарски език(855 г.). По-късностава игумен на манастира(860 г.).
Въоръжени с новите азбука и книги, двамата братя биват приети радушно от българи и славяни, за да им проповядват християнството на родния език и да ги покръстят– първо в България, а после в Моравия и Панония.
Просветната дейност на свв. Кирил и Методий става съизмерима с делото на Христовите св. Апостоли, но по този начин те осуетяват стремежите на латинците-триезичници за подчиняване на славяните и затова са подложени на обвинения във Венеция (дн. Италия). Братята обаче дръзновено оборват еретиците и защитават лично пред папата в Рим(по това време все още част от Едната Църква) правото да се извършват бого-служения и проповеди на старобългарски език(869 г.).
- Детайли
Св. Константин-Кирил Философ произхожда от българските славяни в Солунска област. Бил най-малкото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, но от малък проявява голямо влечение към учението.
Обучава се в Магнаурската школа – за голямото си усърдие в богопознанието е ръкоположен за дякон, назначен е за преподавател в школата и получава прозвището „Философ“.
Св. Константин е изпращан от византийския император да брани истинната вяра в редица богословски разговори – при иконобореца Йоан Граматик, при мюсюлманите сарацини, при юдеите хазари, при езичниците алани, като в резултат стотици познават истината и се покръстват.
- Детайли
"Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог." - думи св. мъченик Боян - Енравота, княз Български (Житие)- Детайли
Заслугите на българския владетел надхвърлят границите на нашата държава, тъй като той спира арабското нашествие на Стария континент и е обявен за „спасител на Европа”, като му е дадена най високата християнска титла за държавен глава – кесар. Според думите на самия св. Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска”, Тервел е не само християнин, но и първият български светец (и първи покръстител на българския народ - бел. ред.).
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух и внук на кан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява Първата българска държава в периода 700-721 г. През 705 г. в Константинопол кан Тервел получава титлата „кесар на Източната Римска империя и цар на България“. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан (Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководци, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата „кесар“ е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели (аналогична на римската „цезар“ и славянобългарската „цар“ - бел. ред.). Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, така че кан Тервел явно е бил приел християнството, заедно със своето семейство (през 703 г., по данни на св. Паисий Хилендарски - бел. ред.). Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.
Последни статии от категорията
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
- Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит по повод началото на Новата учебна година
- Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника Преображение Господне
- Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит по повод началото на Богородичния пост
- Обръщение на Негово Светейшество Софийския митрополит и Българския патриарх Неофит в деня на света великомъченица Неделя
- Слово на Велбъждски епископ Исаак след Заупокойната литургия в памет на Българския екзарх Йосиф и на Софийкия митрополит Партений
- Слово-отговор при хиротонията на Велбъждския епископ Исаак
- Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийския Неофит към новоръкоположения Велбъждски епископ Исаак
БИБЛИОТЕКА
КНИЖАРНИЦА
ХРОНОЛОГИЯ
