Български светии по чуждите земи

62. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
63. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
64. Св. преп. Петка Търновска (14.X) и брат ѝ св. Евтимий, еп. Мадитски Х-XI в.
65. Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в.
66. Св. мчк Аврамий Български (1.IV) †1229 г.
67. Св. Ефрем, патр. Сръбски (15.VI) †1400 г.
68. Св. Киприян, митр. Киевски и Московски (16.IX) †1406 г.
69. Св. прпмчк Лука Одрински (23.III) †1802 г.
70. Св. преп. Димитра Доростолска (26.X) †1878 г.

Св. Киприян Българин, стенопис от църквата "Св. седмочисленици", XX в., София.Светител Киприян, митрополит Киевски и на цяла Русия, е родом от Търново, от знатния български род Цамблак. Със своя личен пример в духовния живот, със своята усърдна пастирска и книжовна дейност той укрепва във вярата и обединява руския народ, като се основава на духовните му връзки с православна България.

Св. Киприян започва монашеския си път в Килифаревския манастир, заедно със своя родственик св. патриарх Евтимий – като ученици на св. Теодосий Търновски. Съпътства своя духовен наставник в Цариград, а след смъртта му остава за една година на Света Гора.

В последствие св. Киприян се завръща във византийската столица, където заради своята духовна задълбоченост и любов към безмълвие и богосъзерцание е избран за „приближен монах“ на св. патриарх Филотей, също последовател на православния исихазъм. С тази длъжност е изпратен в Московската епархия да проучи и разреши споровете с Литва, а през 1375 г. е назначен и за митрополит на Литва със седалище Киев.

През 1379 г., на път за Цариград се отбива в Търново, където е тържествено посрещнат от своя сродник св. Евтимий (тогава Български патриарх), от брат си Гавриил и сина му Григорий Цамблак, както и от голямо множество от въодушевени негови съграждани.

За да съдейства за всерусийското единство с присъщата си българска твърдост и тактичност, св. Киприян е назначен през 1389 г. от св. патр. Филотей и за наследник на Московския митрополит със седалище Голенишчево. Там той завършва земния си път и погребан през 1406 г. в съборната църква "Св. Богородица" близо до основания от него храм "Три светители", в съслужение на редица знатни епископи, архимандрити и свещеници, в присъствие на многохилядно множество.

Храмът "Св. мчк Аврамий Български" в гр. БолгарСлед като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.

Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.

 

Преподобна Параскева ЕпиватскаПреподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.
Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан (за него св. патр. Евтимий Търновски пише в житието на светицата: "...Евтимий, който отпосле стана епископ на Мадит и извърши там много и преславни чудеса. След смъртта му от неговите славни и дивни мощи протече изобилен извор от миро, голяма река от миро, изтичаща се в морето на едно поприще. За неговата чудотворност и досега съществуват много свидетелства, които разказват за дивните му чудеса и деяния." - бел. ред.). Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ (Марк 8:34) Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите ѝ се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:
– Иначе на мога да живея! 

Последни статии от категорията