Интервю

Представяме ви четвъртата история от Белоградчишкия епископ Поликарп, посветена на спомените му за Света гора, предшествана от пътеписите „Сбъдването на една мечта“, „Монашеско пострижение и чудатият старец Данаил“ и „При стареца Гавриил Светогорец“.

В поредицата ми от посещения на Света гора и срещите ми с различни хора там, както монаси, така и обикновени послушници и поклонници, съм имал честта да говоря по духовни теми и с игумени на светогорски обители. Както много пъти съм отбелязвал, това за мен е голямо благословение и Божия милост, защото и да съм планирал подобни срещи, не бих могъл да предвидя точно този развой на събитията, който неочаквано ми поднесе реалността…

В дните преди Рождество Христово разговаряме с Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, за инициативите на Софийска епархия за отбелязване на големия християнски празник и приоритетите в работата на ръководството на митрополията. Еп. Поликарп беше назначен за викарен епископ през март т. г. и внесе някои промени в организацията на работа в митрополитската канцелария, като: публикуване графика на архиерейските богослужения за месец напред, съвместни богослужения в различни енории на епархията, участие в училищни мероприятия и концерти, срещи с епархиоти и др.

Запис на предаването "Нощен Хоризонт" по Българското национално радио в първите часове на 21 ноември 2018 г., с водеща Станислава Пирчева и гост на предаването иконом Кирил Попов от катедралния храм "Св. Неделя" - София.

 Освен за празника Въведение Богородично, учащата се православна младеж и християнското семейство, о. Кирил представи и традиционния концерт в празничната вечер, организиран от Софийската св. митрополия и Софийската филхармония с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Както на всички проведени духовни концерти в столицата през последните повече от тридесет години, така и сега неуморен вдъхновен организатор беше иконом Кирил Попов. Неговите сценарии и режисура, особено в големите мащабни концерти, какъвто се състоя и на 21 ноември т. г., наистина впечатляват и създават духовна радост на всички участници и слушатели.

Отец Кирил: Освен здравословна телесна храна, трябва да даваме на децата си и духовна - БНР Хоризонт

На 20 ноември в София се проведе симпозиум на тема “Обучението по Религия от I до XII клас в контекста на новите учебни програми на МОН”. Инициатор на форума бе Богословският факултет към СУ, в лицето на проф. д-р Божидар Андонов, професор по омилетика и религиозна педагогика от катедрата “Практическо богословие”. На форума присъстваха професори, представители на Министерството на науката и образованието, преподаватели във висши учебни заведения, експерти, сред които и членове на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, директори и  учители от цялата страна (повече от 120 човека). 

Целта на форума бе да се разяснят новите учебни програми на просветното министерство относно преподаването на СИП и ЗИП Религия, както и възможностите за получаване на допълнителна квалификация за учител по предмета “Религия”. Бяха обсъдени процедурите по избор на авторски колектив за съставянето и написването на учебници и учебни пособия по предмета “Религия”.След всички доклади се проведоха градивни дискусии, в които активно се включиха повечето от присъстващите.

Поставените въпроси предизвикаха оживена дискусия, която продължи и извън залата. Повдигнатите теми и споделеният опит даваха различни насоки, които спомагаха да се разгледа обучението по Религия в многостранни аспекти. Симпозиумът, продължил до късно следобед, бе официално закрит от проф. Андонов, който изрази надежда и отправи пожелания за успешна работа на всички институции в полза на българските деца и образование.

Представяме Ви интервю с Архим.Василий, протосингел на Софийска Света митрополия.

Архимандрит Василий е роден на 21 ноември 1984 г. в Силистра. Основно образавание придобива в родния си град, след което се насочва към Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 2003 г. продължава образованието си в Богословския факултет на СУ. През 2006- 2007 г. е на езикова специализация в богословската школа на гр. Кукуш, Гърция. По време на студенските си години работи като възпитатател в Софийската духовна семинария. Дипломира се през 2008 г. На 5 април 2008 г. приема монашеско пострижение в митрополитския храм „Св. Николай” във Видин. На 29 юни същата година е ръкоположен за йеродякон от Видинския митрополит Дометиан, а на 27 юли е ръкоположен за йеромонах в Софийската духовна семинария от Величкия епископ Сионий.

През 2009 и 2010 г. служи като енорийски свещеник при митрополитския храм „Св. Николай”, Видин. От 2010 до 2014 г. е игумен на Чипровската света обител „Св. Йоан Рилски”. От юни 2014 г. с решение на Св. Синод на БПЦ става част от братството на Троянската света обител. На 19 октомври 2010 г. на манастирския празник е въведен в архимандритско достойнство. През 2016 -2017 г. е на специализация в Москва. От 2017г. е протосингел на Софийска Света митрополия.

Архимандрит Василий Бакоянис е клирик на Гръцката православна църква. Роден е през 1953 г. в Гърция. Завършва семинария и Духовна академия   в Атина. Продължава образованието си  в Белград, а след това и в Ню Йорк. Автор е на повече от 70 книги, повечето с пастирски характер. Своята активна писателска дейност започва през 1972 г., след одобрението и поощрението на литератори и писатели. През 1980 г. приема духовнически сан и посвещава живота си на християнската проповед. Работи като проповедник в митрополията на гр. Патра и днес е най-известният изповедник в града. В своите книги духовникът разглежда актуални въпроси свързани със съвременния християнски живот. В тях обяснява необходимостта от молитвата, поста, брака и др.

Сред написаното има и агиографски книги, които разказват за св. Богородица и светиите. Част от творчеството му засяга литургически и догматически въпроси, които обясняват по достъпен и нагледен начин много утвърдени практики и традиции.

През 2012 г. Синодално издателство подготви и издаде една от книгите на архим. Василий със заглавие “Отвъд смъртта. Къде са нашите покойници и как да се погрижим за тях”. Книгата надниква във вълнуващата мистерия на човешкия опит след смъртта, представя любопитни примери на личен следсмъртен опит, упътва ни каква може да бъде нашата най-добра християнска грижа и подкрепа за душите на ближните, напуснали този свят.

Отец Николай Николов, предстоятел на старинен храм „Св. Петка” в София, пред „Труд”:

Вероучението ще спаси духа български

Днес оправдават крадеца и безчинника, защото светът е потънал в зло

 

Интервю на Мариела Балева

Преди дни в столичния ден „Св. Петка – стара” пристигна чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушнца – в него тя ще остане до 16 август.Много хора идват тук да се поклонят и да се помолят за нещо съкровено. Иконата е изписана през 1893 година в руския манастир „Свети Пантелеймон“ на Света гора и е осветена в Дохиарската света обител. В 1915 година иконата бива пренесена в храма „Св. Александър Невски“ в град Ананиев, Киевска област. За чудесата, за Истанбулската конвенция и защо трябва в училищата да има вероучение, разговаряме с отец Николай Николов.

Двадесет въпроса към йеросхимонах Рафаил (Берестов)
от архимандрит Никанор Църногорец

През изминалата 2017 г. едно от най-важните събития в живота на Софийска епархия беше преодоляването на духовните аномалии, предизвикани от активната дългогодишна дейност на група духовници и миряни, самообявили се за „ревнители“, „изповедници“ и дори „стожери“ на истинното Православие, а по същество явяващи се типични представители на младостарческия феномен, сеещи чрез проповеди, писания и на дело семената на разкола.

На вид благочестиви и привързани към „традиционните православни ценности“, лидерите и последователите на това „ревнителско“ движение активно пропагандират идеи, теоретични постановки и умонастроения, които са напълно чужди на светоотеческите разбирания и противоречат на буквата и духа на св.канони. Тези по същество модерни, можен да кажем дори авангардни от богословска гледна точка еклезиологични разбирания и практики, са взаимствани от различните старостилни „юрисдикции“, стоящи извън общение с Поместните Православни Църкви, като са леко видоизменени и приспособени за по-лесното им възприемане от миряните в каноничната БПЦ.

 

„Светията на затворниците”, „Ангел за блудните синове” - така наричат 85 годишния гръцки архимандрит Гервасий Раптопулос, който в продължение на 40 години неуморно обикаля затворите по цял свят и проповядва Христовото учение сред бедните и изоставените, като носи на мнозина свобода и надежда. 
Най-известният православен духовник сред лишените от свобода от цял свят е роден през 1931 г. в с. Емилиано, Гревена, Гърция. Дейността си започва на 5 март 1978г., Неделя Месопусна, когато чува евангелския текст за Страшния Съд, по време на богослужението в катедралния храм на митрополия Серес и Негрита: „....защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36). Тези евангелски думи го вдъхновяват и от този момент той усеща Господнето благословение и определя своята мисия - да служи на бедните и затворените. А денят, в който почувства призванието си - Месопусна неделя, става неофициално, а в последствие и официално - Ден на затворника.

Д-р Татяна Иванова,

хоноруван преподавател по „Християнско изкуство“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

 

Страшният съд - стенопис от екзонартекса на църквата Рождество Богородично в Рилския манастир. Снимка: Мартин МитовСтрашният съд” е композицията, която преминава най-дълъг период на развие в християнското изкуство. През XI-XII в. се оформя нейната “класическа иконография” (вж. илюстрации 1 и 2), базирана върху една изработена в предходните векове византийска схема, която представя в отделни регистри учението на Православната църква за Божието домостроителство, за Частния съд и за Всеобщия Христов съд[1]. Още с появата си този иконографски вариант се разпространява както чрез икони (в по-малка степен), така и в монументалната живопис (където намира по-широко приложение). Навлизането на сюжета на “Страшния съд” в иконописта поставя два важни въпроса – за какви нужди и с каква цел се случва това. За разлика от стенописа, който освен догматически и литургически аспект, може да съдържа нравствено-поучителни или исторически сюжети, иконата е по-особен вид произведение на изкуството, чрез което се отдава чест и поклонение на първообраза[2]. Но пък византийската иконографска схема на "Страшния съд" няма характера на обект за поклонение. Представянето на ангели и дяволи, праведници и грешници, разделени отдясно и отляво на Иисус Христос, въздейства преди всичко нравствено-поучително и не се нарежда на православния иконостас през XI-XII в., където достойно място заемат икони на Иисус Христос, св. Богородица, светии и празници.