Печат

Храм Успение Богородично на Драгалевския манастир. Снимка: Мартин Митов1415 София, кв. Драгалевци

тел. 088 718 26 41; 02 4423579

www.dragalevski-manastir.org

 
Ефимерий: архимандрит Алексий - 088 86 57 275; 088 22 92 029
Игумения: монахиня Серафима - 0884 977 730
 
Във Витошката грамота (1378) на цар Иван Шишман (1371-1393) пише, че Драгалевският манастир е построен около 1345 г. от цар Иван Александър (1331-1371) и че е подчинен само на българския патриарх. До падането на България под турска власт манастирът бил под закрилата на царската фамилия, заможен и активно действащ. В същата грамота за пръв път Средецката епархия е наречена „Епархията на света София“ и се приема, че оттогава градът носи името София.
При османското нашествие той обеднял и западнал. През 1476 г. църквата била обновена от софийския болярин Радослав Мавър. Той, жена му Вида, синовете им Стахия и Никола Граматик са изписани в църквата в пищни дрехи, които показват облеклото на болярството от 15. век. От същото време е и друга интересна сцена - как ангелът господен навива небето на руло като свитък пергамент по време на Страшния съд.
Скрипторият на манастира действал усилено от 15. до 17. век. В него работил синът на Радослав Мавър, Никола Граматик. Четвероевангелието от Драгалевския манастир, което днес е в Хилендарския манастир, е излязло изпод неговото перо.
През 1354 г. по поръка на софийския шивач Милич и жена му Вела тук било написано известното Драгалевско евангелие, подвързано и украсено със сребърен обков. Още от Средновековието в манастира имало килийно училище, просъществувало до Възраждането.
През 17. век църквата била обновена и изписана от известния книжовник и иконописец св. Пимен Зографски. Днес стенописите са в Софийския исторически музей. По време на Възраждането манастирът бил център на национално-освободителното движение в Софийско. През 70-те години на 19. век игумен на манастира бил Генадий, бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и участник в Първата българска легия в Белград (1862). През 1871-1872 г. Левски редовно отсядал в манастира.
Около половин век след Освобождението, през 1932 г. манастирът станал женски. Оттогава са жилищните сгради и църквата. Новата църква „Св. Мина“ естествено включва старата църквичка „Успение Богородично“. Двете са обединени с общ покрив.
 
Снимки: Мартин Митов, Пламен Михайлов и др.
1.jpg 2.jpg 3.jpg

4.jpg 5.jpg 6.jpg

7.jpg 9.jpg _1630969.jpg

_1630971.jpg _1630972.jpg _1640335.jpg