Печат

1554 с. Чепинци

тел. 02 996 22 83

игумения: монахиная Гликерия, тел.: 0886562754

 

Един от малкото манастири, разположени в поле, край тракийска надгробна могила, съвсем близо до с. Чепинци и край северната дъга на Околовръстния път на София.
Конкретни писмени данни за възникването на манастира няма или поне засега няма намерени, но местните разказват, че манастир е имало тук от незапомнени времена. При разкопки е разкрита и сводеста гробница (костница), която е служела за постница (място за усамотение и молитва през постите).
Някога тук, в изкопани специално за целта по скатовете на тракийската могила землянки, са живели монасите. В манастира по турско време са намирали подслон и укритие хайдутите, поради което той често бил подлаган на плячкосване. Едно от големите разрушения на светата обител е било през 1872 г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, а по-късно и на Апостола Васил Левски (дякон Игнатий). Тогава са били разрушени много от манастирите от така наречената Софийска Мала Света гора като центрове на революционните комитети. Чепинският манастир е бил опожарен, като от дървените постройки не било останало почти нищо. Личали само камъните от основите и струпаните керемиди. Един дървен кръст, побит от местните жители, напомнял за погиналата света обител. При опожаряването в манастира е имало 24 монаси, някои от които били откарани на заточение и изгнание в Диарбекир. Запустяло всичко около манастира, но съществуването му не било забравено.
При завръщането си от изгнание, след Освобождението, Найден Кентров, от благодарност към Бога, че е останал жив, се заел и заедно с единомишленици – Янко Шатов, Богдан Антови Фильо магдин, построили в манастирското място чешма с три чучура и сложили надпис: „Който тука пие – Бог да го поживи, като умре – Бог да го прости!“
През 1906 г. започнало съграждането на новия манастир по горещото настояване на баба Геша, родом от Локорско и омъжена в Гърковия род в Чепинци. Посветили го на светите Три светители, тъй като на нея мир не ѝ давали „троицата ангели, дордето не се изгради манастир“.
Сред местното население се пази традицията на Илинден да се прави голям събор, както и на Свети Дух, и на Рождество Богородично. Вероятно в древния манастир е имало отделни параклиси или повече от един свети престол.
След последното опожаряване жив от манастирските братя останал монах Игнатий, който е записан и сред ктиторите на селската църква на каменна плоча (1878 г.).
В днешния манастир освен основната църква има и два нови изцяло изографисани параклиса – „Св. Петка“ и „Св. пророк Илия“, и нови битови сгради от 1993 и 2009 година – съградени с помощта на дарители. Запазена е и малка стара схлупена постройка от 1906 г., наречена „Шатовското църкве“.

Снимки: Пламен Михайлов, Мартин Митов

(текстът е по "Пътеуказател към духовните светилища в Софийското светогорие", Съставители: Желязко Тодоров и Зорница Костадинова. Синодално издателство, С. 2011)

S5000260.jpg _1620083.jpg _1620084.jpg

_1620085.jpg _1620090.jpg _1620117.jpg

_1620352.jpg _IGP5688.jpg _IGP5695.jpg

_IGP5705.jpg _IGP5708.jpg _IGP5710.jpg